hellenik
13 2 21

Zorluk seviyesi   Kolay

Koordinat sayısı 79

Uploaded 01 Aralık 2010 Çarşamba

-
-
179 m
82 m
0
0,7
1,3
2,66 km

3302 kere bakıldı , 3 kere indirildi

yer  Pleven, Област Плевен (България)

  • Fotoğraf Панорама Плевенска епопея
  • Fotoğraf Панорама Плевенска епопея
Панорама “Плевенска епопея 1877 г." е изградена на хълма, намиращ се в района на Скобелевия парк музей, непосредствено до турския редут Кованлък, където по време на Третия щурм за Плевен се водят едни от най-кръвопролитните сражения. В панорамата са пресъздадени събития от Руско-турската война 1877/78 г. и Плевенската епопея. Живописните платна, експонирани в 4 зали, са дело на 11 руски и 2 български художници. Перфектното съчетание на историческите факти с художественото им пресъздаване върху панорамното платно оставя незабравимо впечатление. Посетителят се пренася в далечната 1877 година и се оказва в центъра на бойното поле от 11 септември.Архитектурното тяло на Панорамата има формата на пресечен конус, носен от четири стилизирани щика, които олицетворяват силата на руското оръжие, донесло свободата. Височината на корпуса с щиковете е 47 м, общата кубатура е 54 000 м3. Щиковете носят четири хоризонтално разположени пръстена, три от които символизират трите щурма на Плевен, трите гребена на Зелените възвишения, където се водят боевете при третия щурм. Четвъртият пръстен – декоративно-пластичен фриз – символизира блокадата на Плевен Панорама "Плевенска епопея 1877 г." се състои от четири зали: уводна, панорама, диорама и заключителна. Когато посетителят влезе в приемната зала е посрещнат от бяла мраморна плоча с надпис: "Завет към поколенията". В метална капсула, зазидана под плочата, плевенчани са направили своя завет към бъдещите поколения със заръка да се отвори през 2077 г. по случай 200 години от епопеята при Плевен.
братска могила – костница, върху която са поставени оръдия, участвали в боевете, а над тях стои Георгиевски кръст. Над входа върху мраморна плоча е изсечен прочувствен текст от Стоян Заимов на признателност и велика благодарност на българския народ. Във връзка със 100 годишнината от Плевенската епопея през 1987 г. в могилата – костницата се изписват имената на полковете, които са участвали в отряда на ген.Скобелев при третата атака на Плевен: 61-и пех. Владимировски полк, 62-и пех. Суздалски полк, 5-и пех. Калужки полк,6-и пех. Либавски полк, 7-и Ревелски полк, 8-и пех. Естлански полк, 3-.а стрелкова бригада и 2-а арт. бригада. Вътре в средата на могилата-костница е поставен мраморен саркофаг, в който са положени костите на загиналите воини, а на стената с релефни букви е написано: “ Българино, смирено сведи глава и почети паметта на скобелевите герои, загинали за нашата свобода !”
  • Fotoğraf паметник “Майка България“
В чест на 100-годишнината от освобождението на България пред входа на Скобелевия парк-музей е издигнат паметник “Майка България”. Той е дело на скулптура Димитър Бойков и архитекта Атанас Атанасов. Паметникът представлява композиция от женска скулптурна фигура, която разкъсва робски вериги на фона на стилизирано “дърво-столетник”, което представлява бетонно тяло с височина 27 м.
  • Fotoğraf художествена галерия “Илия Бешков“
Художествена галерия „Илия Бешков“ в Плевен е една от най-големите градски художествени галерии в България. Основана е през 1958 г., по инициатива на работещите в Плевен художници като филиал на Историческия музей. През 1978 г. Художествената галерия е преместена в специално построен оригинален архитектурен ансамбъл с експозиционна площ над 2500 m². Тук се съхраняват над 6000 произведения на изкуството, обособени в различни фондове: „Живопис“, „Графика“, „Скулптура“, „Икони“, а също и специфичните „Илия Бешков“, „Ангел Спасов“, „Пленери“. С много добрата си акустика галерията е домакин на концерти, моноспектакли, литературни презентации, авторски рецитали, конференции и семинари. През 1999 година галерията е отличена с диплом на Министерството на културата на Република България за принос в развитието и популяризирането на българската култура.
  • Fotoğraf Регионален исторически музей Плевен
  • Fotoğraf Регионален исторически музей Плевен
  • Fotoğraf Регионален исторически музей Плевен
Богатото историческо минало и запазените руини от древни крепости и градища отрано провокират интересът на плевенски интелектуалци-ентусиасти към тяхното проучване. През 1903г. е учредено Археологическо дружество, което си поставя за цел създаването на музей и започва издирването и проучването на паметници за минало на града и района. През май 1905г., под ръководството на Юрдан Кантарджиев, дружеството организира и провежда първите археологически разкопки на крепостта “Сторгозия” в парк Кайлъка, край Плевен. Издирените материали за миналото на Плевен позволяват на археологическото дружество да разкрие през 1911г. музейна сбирка. По-късно (след 1923г.) тази дейност продължава под ръководството на читалище “Съгласие”, където са пренесени събраните материали и е уреден музей. Но най-значимо развитие музейното дело в Плевен бележи след 1953г. когато се създава държавен общ народен Исторически музей. С постановление №153 на Министерския съвет на Република България от 1 юли 2000г. музеят е преобразуван в Регионален исторически музей - Плевен с обхват на своята дейност на територията на Плевенска и Ловешка област. От 1984г. музеят е разположен във внушителна по размери с художествено-архитектурна и историческа стойност двуетажна сграда – паметник на културата с национално значение, построена през 1884-1888г. по италиански проект за казарма. В резултат от безкористната патриотична дейност на вече три поколения музейни работници днес Историческият музей в гр. Плевен е един от най-добрите и с най-богатите експозиции музеи в България, с фонд от над 180 000 бр. музейни ценности – документални и веществени свидетелства за историята, материалната и духовната култура, образци от живата и неживата природа, които са неделима част от националното ни културно-историческо наследство. С високата си художествена, историческа и природонаучна стойност те са изключително ценни свидетелства не само за българската история и култура, за палеонтологичното и антропологичното минало на гр. Плевен и региона, но и за историята на различни култури и народи, оставили трайни дири по нашите земи и в европейското културно пространство.
  • Fotoğraf паметник ген.Скобелев
  • Fotoğraf паметник ген.Скобелев
Монументалната бронзова скулптура е композирана в пространството пред Общинската художествена галерия в началото на булеварда, носещ името на руския генерал. Генерал Скобелев е една от най-значимите фигури в цялата военна история на Русия. Той заслужава любовта не само на руските войници, но и на целия български народ. Генерал Скобелев е мащабна и мощна личност, не само в битките за Плевен, но и на целите Балкани. Паметникът е дело на известния руски скулптор Владимир Суровцев и архитекта Виктор Пасенко. Бронзовата фигура е висока 4 метра и половина и е изработена в руския град Смоленск.
  • Fotoğraf Община Плевен
  • Fotoğraf Община Плевен
  • Fotoğraf Община Плевен
  • Fotoğraf художествена галерия “Дарение Светлин Русев“
  • Fotoğraf художествена галерия “Дарение Светлин Русев“
Сградата е построена през 1905 г. от основоположникът на архитектурното строителство в България Никола Лазаров. Приема се разнопосочно заради специфичната си архитектура и е наречена “Турско-римска баня”. И наистина до 70-те години на миналия век функционира като такава. Днес е архитектурен паметник на културата с национално значение. През 1984 г. художникът акад. Светлин Русев – един от най-големите колекционери на изобразително изкуство в България, дарява на родния си град Плевен 322 творби живопис и скулптура. Това са образци на българското изкуство от Възраждането до днес, представляващи етапите на развитието му в лицето на емблематични автори. Колекцията включва и творби на френски, румънски, кубински, мексикански и руски автори, индийска християнска пластика и африкански фигури и маски. В залите на галерията могат да се видят възрожденски щампи, съвременни български автори, но и западноевропейска графика от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век, между които творби на Миле, Гойя, Пикасо, Шегал, Салвадор Дали. Ценителите могат да видят картини на Роден, Дега, Реноар. Дарителят периодично дообогатява колекцията. Предстои да бъде разкрит модерен графичен кабинет с експозиция към него.
  • Fotoğraf параклис-мавзолей “Свети Георги Победоносец“
  • Fotoğraf параклис-мавзолей “Свети Георги Победоносец“
Параклис-мавзолей Свети Георги Победоносец е един от символите на град Плевен и знакът в герба на града. Намира се на площад Възраждане, в центъра. Изграден е с лептата на българския народ от Комитета Цар Освободител Александър ІІ с председател Стоян Заимов в периода 1903-1907 г. В криптата на параклиса, в три саркофага, са положени кости на загиналите при битките за Плевен воини от многонационалната руска имперска и от съюзническата румънска армия, пренесени от общия гроб, в които са били заровени. В създаването на Мавзолея участват най-добрите български архитекти, художници и скулптори от началото на ХХ в. На конкурса, обявен от Заимов, се явяват 12 кандидати. Печели го младият български архитект Пенчо Койчев, който тогава е едва 27-годишен.
  • Fotoğraf Водна каскада
  • Fotoğraf Водна каскада
  • Fotoğraf Водна каскада
През 1982 година е изграден Воден комплекс точно в центъра на град Плевен с площ от 10 дка, състоящ се от три уникални водни каскади, водни огледала и фонтан. Водните каскади представляват залята водна площ над 1 500 кв.м. с над 10 броя водопади, 763 струйници, 47 броя луминисцентни осветителни тела и 122 прожектора. Водните огледала са 3 с 410 струйници и 36 прожектора. Фонтанът има 312 струйници и 322 прожектора. Съчетанието на вода и светлина е уникално. Целият воден комплекс представлява една вълнуваща поредица от фонтани и препятствия, които са особенно ефектни вечер, когато съчетават блясъка на фонтаните и ефекта от осветяването. Каскадата работи от април до октомври и предлага всякакви възможности за отмора.
  • Fotoğraf Central mall Pleven
  • Fotoğraf Central mall Pleven
  • Fotoğraf Central mall Pleven
http://www.mallpleven.com/
  • Fotoğraf Къща-музей “Цар Освободител II“
  • Fotoğraf Къща-музей “Цар Освободител II“
Къща-музей "Цар Освободител ІІ" в Плевен се помещава в дома на семейство Вацови. Къщата е построена в навечерието на Руско-турската война 1877/78 г. С богатата си вътрешна уредба тя е типичен пример за възрожденски градски бит. В нея на 11 декември 1877 г., ден след освобождението на Плевен, тържествено е посрещнат руският император Александър ІІ, на когото е представен плененият турски маршал Осман паша. От 12 до 22 декември в този дом живее първият военен губернатор на Плевен ген. М. Д. Скобелев. При създаването на музея /1904-1907 г./ около къщата е оформен красив парк с оригинална ограда, експонирани са две батареи от руски оръдия и бюстове на бележити командири от руската и румънската армия. Работно време: лятно (1 май – 30 септември) 9.00 – 12.00 ч. 13.00 – 18.00 ч. зимно (1 октомври – 30 април) 9.00 – 12.00 ч. 12.30 – 17.00 ч. почивни дни – неделя и понеделник
  • Fotoğraf драматичен театър “Иван Радоев“
  • Fotoğraf драматичен театър “Иван Радоев“
Драматично-куклен театър “Иван Радоев”- Плевен е държавен институт със смесено финансиране от Министерството на културата на РБ и Община Плевен. Като професионален театър съществува от 1919 година. Разполага със собствена трупа от 26 актьорски бройки и 4-ма режисьори. От 1998 година към Драматичния театър "Иван Радоев" е открит куклен отдел, който е продължител на плодотворните традиции на несъществуващия вече Плевенски държавен куклен театър. Сградата, която обитава плевенската трупа, е построена в края на 19 век и разполага с четири сцени: голяма, камерна, сцена “Фоайе” и Арт–клуб (кафе-театър).
  • Fotoğraf БНБ
регионална касова служба на БНБ в Плевен
Храм “Свети Николай Мирликийски Чудотворец” е единственият паметник от Възраждането с национално значение в Плевен. На мястото на днешния храм през XIII век бил построен малък параклис от дубровнишките търговци, които често посещавали Плевен. Към края на XIV век татари, еничари и кърджалии неколкократно го опожарявали и ограбвали. През 1699 година плевенчани с много усилия успели да получат султански ферман, с който им било разрешено храмът да бъде възстановен и на 18 октомври 1834 година той е бил открит. Така храм “Свети Николай” се превърнал в център на борбата за църковна и национална независимост. Тук е намирал убежище Софроний Врачански, гонен от турци и гърци. Храмът е типична трикорабна базилика, характерна за нашето Възраждане. В източната му част е разположен иконостас, изработен от майстор Петър и двама чираци от Тревненската школа. Дърворезбата на иконостаса, владишкият трон и амвонът са изработени през периода 1843-1845 година. Ценно сведение за авторството на иконите и иконостаса получаваме от кондиката на храма, която е в Националната библиотека “Св.Св.Кирил и Методий” гр.София. Според тези сведения иконите в по-голямата си част са дело на Димитър Зограф, чиято колекция е една от най-богатите и включва 68 икони, а останалите икони са рисувани от представители на самоковската школа. По стените, сводовете и арките за по-добра акустика са вградени 462 броя глинени гърнета.

Yorumlar

    You can or this trail